.jpg)
или ПРЕГОЛЕМИТЕ ЛИБЕРАЛНИ ГЛЕДИШТА НА АДМИНИСТРАТОРОТ
Преголеми, но сметам дека се погрешни. Зарем да се остават странските агенти да хараат по македонскиот сајбер простор? Зарем не е доволно што својата антимакедонска пропаганда ја шират по своите и по странските бесплатните сајтови? Мора ли и кај нас? Ќе речете “пушти куче нека лае“, но мора ли да го оставиме да лае? Кога ќе ги погледнете написите што ги пишуваат ќе видите дека се целосно невистинити и дека се максимално режирани. И треба ли такви текстови да се пишуваат овде? Зарем да оставиме бугар да не учи историја? Самиот наслов на сајтот кажува дека е антидржавен. “Еден поглед кон минатото на Македонија“. Да но на својот блогерај. А не овде. Но ако напише на својот блогерај ќе нема кого да врбува. Затоа пишуваат на нашиот. Но администраторот не мисли така. Он го толерира сето тоа и покрај моето укажување како неговиот колега од бугарија си ја штити државата.
Но од сето лошо барем малку добро да испадне. Не го гледате доброто? Едвај да се примети но го има. Добро е тоа што многу македонци(ки) се замислија на оваа тема и напишаа по некој збор на своите блогови. Stingeye протестираше, Bi изиграваше демократ па некако успеавме да и го промениме мислењето, се јави и ЕТНА, ВОЛАН и уште неколу блогери. А да не ги споменам и оние кои го дадоа својот глас во протестот или оние што коментираа на некој од предходно споменатите блогови. Дури и овчарот вунест на својот неразбирлив и настрана од проблемот држечки став смогна сили да напише 2-3 збора. И сите на крај се сложивме дека треба да се бришат сите антимакедонски блогови, а да се игнорираат домашните пробугарски.
АДМИНИСТРАТОРУ не молчи, не не ИГНОРИРАЈ и изјасни се. Дали ќе ја примениш втората точка од твојот “куќен ред“, или нема? И дај објаснување на твојата одлука. Колку да се знае.
UPDATE
1 коментар:
#
"Дойдох тук, защото мислех, че ще се обединяваме всички македонци и после ще има банкетче и гозбичка. А то излезе друго. Двамата лидери се карат как да разделят парите, дето им ги дават от македонското посолство." Това разказва пред в. "24 часа" един от участниците в срещата за възраждане на ОМО "Илинден", която претендира да представлява македонците у нас.
(naskonn7 Август, 2006 - 18:03 | избриши | одговори)
# До Трендо.....И БЛОГ СЕРВИС БЕЗ БЛОГЕРИ НЕ Е СЕРВИС.....Само нека продолжи да е рамнодушен.....Уште малку и ке помислам она шо не ми доага (барем до сега) на памет....ЗА КОГО БИЈАТ КАМБАНИТЕ......
(sting EYE7 Август, 2006 - 18:10 | избриши | одговори)
# Тоа значи дека ги има македонците у вас.
(Spartak7 Август, 2006 - 21:07 | избриши | одговори)
#
ИЗИЊАВАЉАМ СЕ И ВЕ ПОЗДРАВЊАВАМ,
АС САМ ТАТАРИСТАНЕЦ МОКАР ДО КОЉАНА, ПА ЗАТОВА ВИ СА МОЉА НЕ ФРЛАЈТЕ ПИКАВЦИТЕ ВОВ ВОДАТА ЧЕ НЕМОГА ВИШЕ ДА ТРЧАМ И ДА ГИ ГАСАМ.
(насконн7 Август, 2006 - 21:52 | избриши | одговори)
#
Много ясно, ЧЕ ИМА МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ ГЛУПАКО!!!
Нали в България им е мястото на македонците бе тъпак:)))
На македонците, не на фиромите...
На тях мастото им е във ФИРОМ!
(naskonn8 Август, 2006 - 01:03 | избриши | одговори)
#
насконн
Прво бирај ги зборовите. Немој да бидеш прост.Прост дома со мајкати и женати. Овде не. Ако просто се изразуваш, поарно ништо не пишувај. Самиот се срамотиш. Покажуваш колку ти е културата.
Е сега,
чим има Македонци, тогаш признајте ги како малцинство и дајте им ги основните човечки права. Па нели сте “цивилизирана и демократска“ земја?
(Spartak8 Август, 2006 - 09:21 | избриши | одговори)
# Македонците тук не са малцинство, а регионална идентичност. не можем да признаваме добруджанско, тракийско или македонско малцинство, щото това са всичко друго но не и "малцинства". Напротив - това са си чисти мнозинства. А за нивото на простотията фироме Спартак се погрижете вие. На всяко ниво си го получавате яко, така че не се оплаквайте от нивото, ако не ви харесва, сменете го.
(банско8 Август, 2006 - 09:43 | избриши | одговори)
#
банско
Тебе ништо не те прашав. А чим се македонците мнозинство, тогаш каков проблем имаш? И ти си македонец тогаш.
(Spartak8 Август, 2006 - 10:37 | избриши | одговори)
# Откри я топлата вода. Тежко ти беше? А жена ми пък е добруджанка. И тие се мнозинство. И двайцата сме чисти българи. А дали ме прашаш или не - кой му е гайле. Важно е да си светнат.
(банско8 Август, 2006 - 10:54 | избриши | одговори)
# Епа да ти ја ебам жената Банско,да ти ја изнаебам.
(Migmar8 Август, 2006 - 11:07 | избриши | одговори)
# Споко бе фироме, вие фиромете не ебете - туку вие сте вечните наебани. Хахахахахахаха
(банско8 Август, 2006 - 11:36 | избриши | одговори)
# а бре спартак кво се палиш до момента на блог.ком.мк не сам писал нито една обидна дума относно нљкого в република македонија говора само за миналото като давам автентични документи и линкове, а до колкото знам администратора в блог.бг те предопреди относно последните ти постове като тези постове не беха неутрални - ти пишепше абсолютни, незаютени глупости които най - малкото бяха обидни. Ако сам написал нещо обидно ще разбера ако и моя блог бъде изтрит, след предупреждение естествено, но разликата е че аз се опитвам да провокирам дискусия, а не да вселявам вражда поздрав!
(gelkov8 Август, 2006 - 12:15 | избриши | одговори)
#
НАСКОНН
Ти си едно копиле некултурно. Од сега сите твои коментари кои не прости и некултурно ќе бидат избришани.
гелковски
Се што ќе напишеш против постоењето на овој народ значи дека си против народот и државата. На самиот почеток ти велев да пишиваш што сакаш за твојот секојдневен живот. Но ти се запна едно те исто. Ти си антимакедонист и ти си провокатор.
(Spartak8 Август, 2006 - 12:47 | избриши | одговори)
# Спартак, вашиот хан Кубер от коя раса бил - белец или црнец?
(банско8 Август, 2006 - 14:45 | избриши | одговори)
#
Бришай бришай Спартак:)))
Тебе животът ще те избриша...
И теб и родният ти Фиром...
(naskonn8 Август, 2006 - 16:03 | избриши | одговори)
#
бегајте на www.blog.com
(блогеp17 Август, 2006 - 09:12 | избриши | одговори)
# Спартакчо, гледай вие какви "сборове" пишете!Прави и забележки на твоите си фиромченца за да си коректен бре чадо!То от псувни човек неможе дави схване мисълта , ако има такава де.....
(стани19 Август, 2006 - 10:32 | избриши | одговори)
# Фиромците се гордеат со славниот творец на фиромскиот jазик србоманинонот и шизоференикот-крволок од прилепско Небергово, такозвани Благоje Коневик / исто познанен и како Благоj Конев или Блаже Конески/! Еве овоj фиромски хероj никоj не ве го сака! Ние си ги сакаме и почитуваме туку нашите славни преродбеници, револуционери, писатели и херои што се бореле за слободата на Македониjа и за правото на Македонскиот Б'лгарин да биде слободен и обеденет со своите брака! ФИРОМЦИ НИЕ НЕ САКАМЕ ! Славете си ги нив ако сакате по три пати денем! Алал да ви бидат!
(Trakiec19 Август, 2006 - 11:52 | избриши | одговори)
# Нема потреба администраторот да ги брише блоговите и постовите на бугарите. Само они нека губат време на македонскиот сајбер простор и нека си пишуваат што мислат. Не им обрнувајте внимание, игнорирајте ги, и сами ќе си отидат. На секој нивни пост кај што не пишуваат ФИРОМ вие напишете им животот е убав, времето е добро и слични неврзани работи. Им давам максимум една недела и ќе ги снема! Секој блогер ако му сметаат нивните постови може да си ги избрише од својот блог, па нека млатат они таму на нивните блогови. И никој нема да ги посетува, и крај!
(Kire_sk19 Август, 2006 - 12:06 | избриши | одговори)
# Krstevski, велиш "максимум една недела и ќе ги снема" !? Така!? Jас мислев дека барем уште 2-3 години ке има ФИРОМ , а по тоа овие простори ке се припоjат кон Косово, односно Велика Албаниjа! А ти велиш ово ке се случи само по една недела време! FYROM - животот е убав!....Слушнав , дека и без струjа бил убав животот таму! хехехехе!
(Trakiec19 Август, 2006 - 13:31 | избриши | одговори)
# проф. Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македониjа Средновековни градови и тврдини во Македонија" издаден во 1997г. во Скопје, истакнатиот македонски археолог и професор во универзитетот Св. Кирил и Методи - Микулчиќ. Книгата, голема на убава хартија со многу илустрации за информација е издадена не со пари од Софија, туку со средства на македонското министерство за образование и култура и на македонското представништво на фондацијата „Сорос". Истата книга не е издадена по време на „бугарската" влада на ВМРО-ДПМНЕ, туку по време на чистата „македонска" влада на Бранко Црвенковски. Што утврдил проф. Микулиќ? Сумирајќи ги резултатите од разкопините и сондажите во сите 538 стари градови и тврдини во Македонија тој соопштува, дека очигледно словенските завојувачи уште во почетокот на VI век го принудиле преживеаното античко население масовно да ја напушти Македонија и истото се населило во денешна турска Тракија. Но словените не се населуваат во Вардарска Македонија, истакнува проф. Микулчиќ. Невините хумусни слоеви врз античките урнатини сочат на тоа дека високите македонски планини на Вардарска Македонија не биле „атрактивни" како што пишува проф. Микулчиќ за дојденците од север. Затоа тие продолжиле на југ и се населиле покрај денешните грчки крајморски рамнини. Двеста години според Микулчиќ, Македонија останала без население. Првите новонаселеници биле прабугарите под Водство на хан Кубер, син на основачот на Дунавска Бугарија хан Кубрат. Околу 680-та година со околу 600 семејства тој ги напуштил земјите на денешна Унгарија и по патот Белград - Ниш - Скопје се установил засекогаш на така наречените Керамисијсќи полиња - тоа се Битолско, Прилепско, Ресенско, Охридско и Корчанското поле. Визатиските хронисти и некои бугарски камени натписи околу Мадарскиот коњак во денешна Североисточна Бугарија покажува дека и хан Кубер, основал во денешна Јужна Македонија држава наречена Бугарија, која во сојуз со Дунавска Бугарија превземала во 7-ми почетокот на 8-ми век заеднички дејствија против Византија. Нејзините дејствија против Солун биле одбиени, но затоа пак територијалното проширување на државата на запад во рамките на Денешна Албанија било повеќе од успешно - во околината на селото Врап е пронајдена голема прабугарска ризница, која сведочи за самиот факт. Вториот бран преселници според проф. Микулчиќ во останатите ненаселени земји на Вардарска Македонија бил пак од... прабугари. Тие дошле и се населиле во Источна и Северна Македонија после победоносната војна на бугарскиот хан Крум во Тракија против Византија во 811 година. Проф. Микулчиќ покажува, дека во тврдините покрај Крива Паланќа, Куманово, Скопје, Тетово, Гостивар, Штип се појавува грнчарија, бронзени предмети како и токи на ремени потполно идентични со откриените во бугарскатаа престолнина Плиска. А во рамнините покрај нив Микулчиќ ги одбележува посебните прабугарски населби зацврстени со земјен насип, наречени аули. Така за народот кој што живеел од Јадранското до Црното Море и од Дунав до Егеј се наметнало името, бугари заклучил Микулчиќ. Така е бидејќи тоа е историсќата вистина. Појасано и поточно неможат да го напишат ни бугарски историчари." http://www.macedoniainfo.com/10_Lies_Macedonism.htm Средновековни градови и тврдини во Македониjа Иван Микулчиќ (Скопjе, Македонска цивилизациjа, 1996) http://www.kroraina.com/macedon/mikul.html Стр. 23 „По наjжестоките аварско-словенски инвазии во доцниот 6. век, домашното (ромеjско) население масовно ги напуштило укрепените засолништа од нашето подрачjе и се иселило кон Солун и Цариград, егеjските острови и во Анадолиjа.” Ето защо от 6 век до 16 век с понятието „Македония” се обозначава областта на днешна източна Тракия и защо византийската тема „Македония” се намира именно там. Много правилно той споменава „домашното (ромеjско) население”, а не за някакво македонско население. Стр. 26 „Уште во 584/85 година Аварите од Влашката Низиjа, придружени од Словените од Украина и Молдавиjа, го минале Долни Дунав и почнале темелно да ги пустошат источнобалканските провинции. По нив, движеjќи се по краjбрежниот Егнациски пат на запад, на 22. септември 586 година стигнале каj Солун. [10] По неуспешната опсада го оставиле Солун и се свртиле кон помалите градови и тврдини во Македониjа, всушност кон с? што сеуште вредело да се ограби. Овие пустошења го претставуваат краjот на цивилизираниот градски живот во Македониjа. Натамошните словенски продири кон jуг на Балканот за нас немаат поголемо значење, бидеjќи градскиот живот во Македониjа речиси целосно замрел. Преживеаното ромеjско население избегало на jуг или се повлекло во потешко пристапните планински тврдини. Во 20-ина поважни крепости наjдени се потврди за натамошното живеење: монети од краjот на 6. и раниот 7. век, потоа карактеристични византиски воjнички фибули (токи) од исто време (сл. 1). Со нив ќе изгасне античката епоха каj нас.” С последното изречение авторът слага край и на континюитета на македонската народност и всъщност става въпрос за прекъсване на етническата връзка между местното антично ромейско население и заселилите се след това славяни. За антични македонци и дума не може да става. „Имено, Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиj (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грциja. За да дойдат таму, тие морале попат да ja прегазат и Македониjа. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материjални) траги од присуството на Словените на нашето подрачjе од 7., 8. и поголемиот дел од 9. век.” Стр. 28 „Наjсеверните словенски племиња се забележени околу Солунскиот залив и долж Егеjскиот брег. Според Чудата на св. Димитриjа, близу до Солун (вероjатно на Халкидик) во 7. век престоjувале Ринхините. Струмjаните биле населени по Долна Струма до Егеjскиот брег, а Смолjаните источно од нив, околу долна Места. Западно од Солунскиот залив, во долномакедонската рамнина, се населиле Драговичи, а во краjбрежниот поjас jужно од нив Сагудати. Името Сагудати не е словенско, туку турско-татарско (аварско-протобугарско). [16] Племето Воjунити продрело во Епир, до Jадранскиот брег на jугoзапад. Понатаму на север од спомнатите региони, а тоа значи и на подрачjето на денешна Република Македониjа, нема писмени докази за престоjот на Словени во тоа време. Исто така, нема ни археолошки наоди од тоа време и покраj тоа што во изминатите 4 децении со интензивни рекогносцирања на теренот евидентиравме околу 3.600 археолошки локалитети од различни епохи. [17] Ранословенски наоди нема. „ Стр. 30-33 „Во годините помеѓу 789 и 802 била основана темата Македониjа, а по неа Пелопонез, Кефалениjа, Драч. Колонистите, населени во овие воено-цивилни административни единици, добивале од државата земjиште во наследство, со обврска да служат како войници. Така израснало ситно воено племство, прониjари. Македониjа е масовно колонизирана со христиjанско ромеjско население особено во 809/10 година, при владеењето на Никифор. Овие вести се однесуваат на Jужна (Егеjска) Македониjа, чие jадро било Солунското Поле и рамнините помеѓу долните течениjа на Вардар, Струма и Места. Центар е Солун. Нема вести за нашите краишта. Тие очигледно не биле зафатени со оваа колонизациjа, но, археолошките наоди од 7. и 8. век и каj нас укажуваат на жители-несловени. Од една страна, нив ги сочинувале преостанатите групации на староседелци - Ромеjи, со несловенска (византиска) материjална култура. Од друга страна наодите на византиските монети во некои од позначаjните тврдини што останале добро запазени, укажуваат на несомнено присуство на византиски воени одреди во нив, како претстража во овие краишта кои до пред половина век биле нивна сопственост. …… Во некрополата "Млака" пред тврдината во Дебреште, Прилеп, откопани се гробови со наоди од доцниот 7. и 8. век. Тие се делумно или целосно кремирани и не се ниту ромеjски, ниту словенски. Станува збор наjвероjатно, за Кутригурите. Ова протобугарско племе, под водство на Кубер, а како потчинето на аварскиот каган во Панониjа, околу 680 г. се одметнало од Аварите и тргнало кон Солун. Кубер ги повел со себе и Сермесиjаните, (околу 70.000 на броj), во нивната стара татковина. Сермесиjаните биле Ромеи, жители на балканските провинции што Аварите ги заробиле еден век порано и ги населиле во Западна Панониjа, да работат за нив. На Кубер му била доверена управата врз нив. По неколку победоносни судири со Аварите кои ги прогониле, Кубер со своjот мешан народ успеал да доjде во Македониjа. Од властите во Солун измолил дозвола тие да се населат во Прилепското Поле (Campus Kerameensis; Керамеиаи е античкото име за Прилеп). Властите од Солун им наложиле на Драговичите, како на наjблиски соседи, во прво време да ги помагаат Сермесиjаните во снабдувањето. [21] Со населување на Сермесиjаните-христиjани и гркофони во опустените северномакедонски простори, Византиjа планирала да ja заjакне одбраната. Со нив се поврзува и обновата на Стобската епископиjа во доцниот 7. век, макар што градот Стоби цел еден век пред тоа бил целосно разурнат и оставен без жители. [22] Меѓутоа, Кубер го прака своjот шпион Маврос во Солун, да планира напад. Ова е откриено и Кутригурите биле протерани од овие краишта. За натамошната судбина на Сермесиjаните изворите молчат. Археолошките наоди укажуваат дека Кубер тргнал кон граничниот северноепирски регион за да се насели таму. Во Ерзеке близу Корча и во Врап каj Елбасан наjдени се делови од неговата благаjна, заробена во борбите против аварскиот каган. Два дела од ова фамозно богатство се откопани уште на почетокот од нашиот век, а по третиот дел с? уште се трага.” Стр. 35 „Посматрано од археолошки аспект, токму во ова време паѓаат вистинските почетоци на словенското средновековие. Приливот на нови словенски групации во Среден Балкан мора да бил голем во тоа време. Близу стотина некрополи на нашето подрачjе, во кои се ископани наоди од 10.-12. век, во низа случаи укажуваат на можните почетоци од 9. век. [24] Балканските Словени, населени на широкиот простор од Црното до Jадранското Море и од Дунав на север до Коринт на jуг, создаваат сега единствена материална култура коjа ги обединува во една голема балканска заедница. На целиот тоj простор, во маса метални производи (делови од воената опрема, облека и накит), меѓу стандардните форми користени од словенското население, одвреме-навреме се поjавуваат специфични предмети врзани за бугарско бoлjapcтвo како носители на новата државна управа (сп. сл. 6). [25]” Стр. 40 „Забележано е дека под Борис, бугарските одреди навлегле во византиските теми Тракиjа и Македониjа, но таму регентката Теодора (843-856) поставила воени одреди во кастроните. Тие ги напагале Бугарите и ги принудиле да се повлечат назад. Градењето (или обновата) на кастроните претставувало прва етапа во фортифицирањето на византиските погранични области, додека подоцна биле градени или обновени и 6pojни мали крепости (фруриони) околу првите. Кога потоа Борис и Симеон, а по нив и Самуил, ja рашириле cвоjатa држава на сметка на Византиjа, овие области и крепости во нив станале "бугарски". Така слушаме за "бугарските кастрони" преку граничната река Марица и за "бугарските фруриони" ширум државата на Самуил, како што тоа го наведуваат византиските автори. [29]” Тук вече имаме директно признание за същността на държавата по времето на Самуил, а именно – българска, с български кастрони, с български фруриони. Стр. 48 „Долгогодишниот мир бил повремено нарушуван со некоj настан. Во 1040 г. дошло до востанието на Петар Делjан (Долjан, Оделjан). овоj самонаречен син на Арон (односно Гаврил Радомир) во Белград се крунисал за цар на Бугариjа. Востанието го раширил на jуг до Грциjа. Му се придружил Алусиjан, синот на Joван Владислав. При нападот на Солун, Алусиjан бил тешко поразен; тоj влегол во судир со Делjан и го ослепува. Византиjа го задушува востанието. [3]” „Во есента 1072 г. егзархот Георги Bojтex со група првенци од Скопjе кренал востание против византиската централна власт. Востанието брзо се проширило на околните noдpaчja. Бил повикан Mnxajno, кнезот на Дукља да им се придружи. Константин Бодин, синот на Михаjло, во Призрен се крунисал како Петар, цар на Бугарите. Тоj co вojcкaтa ги опустошил периферните византиски покраини до Ниш, Видин и Сирмиум на север, потоа се свртел кон Cкопje. [6]” Макар и да се придържа към официалната македонска теза, че Самуиловата държава е македонска, авторът директно показва, че наследниците на Самуил се опитват да възстановят не някаква македонска държава, а България и всички опити за противопоставяне срещу византийците и възстановяване на държавността през XI век са свързани с българските държавни традиции. Също така е интересно да се отбележи, че авторът пише „Самуил”, а не както е прието на македонски „Самоил”. Стр. 69 „Веруваме дека во времето на Самуил позначаjните кастрони биле ѕидани или обновени во малтерна техника. За жал, нема ниту еден запазен пример од тоа време. Jован Владислав го обновил кастронот Бутела (Битола), како што тоа е забележано на тн. Битолска Плоча.” Авторът явно познава съдържанието на Битолския надпис, където Иван Владислав си за себе си пише, че е българин родом, но все пак тази книга се издава с финансовата помощ на македонското министерство на образованието и не трябва да съдържа някакви тези влизащи в явно противоречие с официалните. От всичко написано до тук, обаче, ясно се вижда, че т. нар. Самуилова държава е България и остава да бъде извървяна най-трудната крачка от македонската историография – да се каже в прав текст „няма Самулова държава, а България по времето на Самуил”. Стр. 71 „Аулите немале урбана структура ниту во нив постоел класичен градски живот. Тоа биле воени логори за големи коњанички одреди. Лугето во нив живееле под шатори. подоцна и во колиби, покраj своите коњи. Во надворешниот обграден простор живееле семеjствата на воините како и стоката што пасела на просторот околу аулот. Од времето на Борис во некои аули се ѕидаат и првите цврсти градби, црквите. Еден ваков аул несомнено бил "градот" Равен на средна Брегалница. Според она што досега е истражено, Равен може со голема сигурност да се локализира каj Крупиште, на устието на Злетовица во Брегалница, (сп. Преглед, гл. VII). На тоа место, среде мочурлива рамница се издига одваj забележлив потег на коj првобитно бил изграден римски воен логор (каструм). Во 5. и 6. век тука израснал доцноантички град и средиште за околниот регион. Со археолошки ископувања е потврдено дека животот на ова место бил обновен во 9. и 10. век. Во рамките на некогашниот кастрон и град била сместена голема коњаничка хорда, а пространите пасишта околу Средна Брегалница пружале доволно храна за коњите и стоката на новите освоjувачи. Несомнено така изгледал "градот" Равен во коj кнезот Борис ги покрстувал брегалничките Словени и во коj поставил епископ на Брегалничката област. Веќе во следниот век Равен не се спомнува, а епископиjата била пренесена во Моровизд. Аулите очигледно ja изгубиле своjата дотогашна улога.” Авторът отбелязва и други аули по днешните македонски земи и накрая завършва: „Има индиции за постоење на уште неколку аули во нашите краишта, но оваа проблематика досега воопшто не е истражувана каj нас.” Стр. 72 „Откако биле освоени граничните византиски земjи, од времето на Симеон е изменета и воената концепциjа. Извршена е симбиоза помеѓу малуброjните азиски Прабугари и броените словенски племиња кои на широкиот простор од Дунав на север, до Ereja на jуг и од Jадран на запад, до Црното Море на исток го прифатиле заедничкиот етникон "Бугари". Словенскиот jазик станал заеднички за сите жители на тоj простор. Протобугарите се претопиле и исчезнале во словенските маси, а со нив и моделот на номадските воени хорди кои што живеат во аули. Коњицата била сведена на мали елитни единици, а пешадиjата станала основен род во воjската. Наместо аули почнале да се користат стари византиски крепости со цврста малтерна ѕидариjа, поставени на природно бранети возвишениjа.” С това авторът разбива още една теза на македонизма – нехомогенния характер на българската народност, като някои историчари с повече фантазия твърдят, че дори и след Освобождението 1878 г. в североизточна България имало запазени компактни маси прабългари-турци мюсюлмани по вероизповедание. „Споменот на земjените насипи, опкопи и ровови живеел и натаму. Така, пред решителната битка под Беласица, царот Самуил ja преградил долината на Струмешница каj Клуч (Клидион) решен тука да го пречека Василиj. На тоа место и денес се гледаат долги ровови и бедеми; на северниот краj, до патот Струмица - Петрич, бил насипан главниот опкоп, опкружен со 3 бедеми и ровови. И денес се вика Самуилова Крепост. Кога во 1041 г. Петар Делjан кренал востание и во Белград се крунисал за бугарски цар, во Македониjа му се придружиле востаниците на чело со воjводата Маноjло Ивец. Византиската войска влегла во Повардарието и оттаму тргнала кон Пелагониjа. Пред Прилеп Ивец поставил "дема" — преграда од дрво и камен, со неа да го блокира патот на Ромеите. Овоj пат може наjлесно да се блокира 8 км североисточно од Прилеп, на планинскиот премин Плетвар. Денешното име му потекнува несомнено од преградата на Ивец. Зборот "Плет" (плот) означува и денес ограда плетена од гранки и колjе. Зборот "вар" е старотурски (аварски или протобугарски) и означува бедем, ѕид, како и подоцнежниот унгарски збор "варош". [2]”
(стани19 Август, 2006 - 16:31 | избриши | одговори)
#
"Зборот "вар" е старотурски (аварски или протобугарски) и означува бедем."
Aлоооооооо, старотурски или турко-булгарски! Исто ти се фаќа. Ете и самиот читаш ама не ти е јасно. Па сеа протобулгарски ако го нарекувате не е дел од фамилија турски јазици? На кој јазик зборуваш ти? На турски?
Btw, кога ќе почнете да го изучувате јазикот на вашите прадедовци во училиште? Турко-булгарски, да се навратите на корените кaкo што ви доликува!
Стани, чекам одговор. На Mакедноски. Hе на турски, не разбирам. Smiling
(Aлек III Маке…19 Август, 2006 - 16:49 | избриши | одговори)
# Прав си Кръстьо. Те твоите сънародници го знаят и вместо да отговарят псуват. Кажи ми кой от българите тук ви е псувал? Стани ли? Тракиец ли? Аз ли? Ежил Татариан ли? друг ли, може да има един - двама да не са се стърпяли при тия обиди тук. Виж си сънародниците с каква омраза пишат срещу един съседен народ. Какво, искате да затвърдите съществуването си? Ми не виждате ли че колкото е по малка една страна толкова по лесни и влияят големите. Дайте да не се делим ами да влизаме по бързо в ЕС че време не остана. И нещо за омразата ви към нас. Дори и да сме турци, татари, индийци , черни... вие сте расисти и фашисти. Само нас ли мразите или всички татари на Земята, всички черни и всички турци. Ми мразете тогава и Индонезийците или Мексиканците. И те са тъмни както вие искате да сме, и те нямат претенции към територията ви, и те имат хубави жени. И не псувайте. Поне от бога се срамете.
(ъ19 Август, 2006 - 18:05 | избриши | одговори)
# Приятел,тези нещастници се отрекоха от род и родина,отказаха се от многовековна история в името на измислена такава от югокомунистите,доказаха на цял свят как се сьздава нов език и нация за няколко деситилетия.Това се казва пьлна деградация, а ти им говориш за бог и срам,думи напьлно непознати за тях.
(Филибето19 Август, 2006 - 19:43 | избриши | одговори)
# ей. филибе. Тука му е мястото да си помислиш ти не си ли кореняк тракиец,и не искаш ли независима тракия. Аз съм от Плуевен - мизиец съм и искам независимост за мизийците! Искаме си нашата независима мизия. Тези татари ни подтискат вече 50 години. И вие тракийците не сте по добре, и шопско като разбере и там ще си искат дъжавата, а добружанците може и от румъния да охапят нещо. Е добре че и езика ни е различен с теб че да си личи разликата между нас. А за по сигурно да се разберем вашата Тракия ли ще има по древна история или Нашата мизия. Може да накиснем пак българите. Вас ви е лесно ще вземете от гърците и от римляните история, а ние тука с извънземните да се консултираме, виж в Фиром как са им помогнали. Айде мисли. А като решиш кажи че трябва да видим и Левски как ще го поделим, може и компромис - да го пишем че е японец с кубинско самосъзнание, тъкмо да не противоречи на тезите на фиромските историци(за божидар димитров не те питах, но то като се освободите ще си го съдите - да обижда тои така нагло милите възпитани и никога не псуващи, винаги изглеждащи като фотомодели и с арийски произход фироми). С поздрав "Ъ"
(ъ19 Август, 2006 - 21:22 | избриши | одговори)
# Точно така ! Другар Тито защо не ни освободи и нас тракийците от тия българи! Сега щяхме да си имаме и ние тракийците една държава със звучното име FYROT и щяхме да сме си една ФИРОТСКА НАЦИЯ! Ъ, незнам вие мизийците как щяхде да се наричате...пак ФИРОМЦИ!Шопите лесно-FYROP, добруджанците- FYROD! EEEE, само покрай Вардаро имаха късмет селяците да ги освободи другар Тито и неговите партизани! То и затова фиромците са толкова умни и богати!Нямали електричество нито в съдилищата, нито в държавните институции, но важното е че имат славна 60 годишна история и много древен 60 годишен език! Културата винаги е липсвала във ФИРОМ...по дефиниция!
(Trakiec20 Август, 2006 - 00:28 | избриши | одговори)
# Абе тракторец ноги вреџаш бе и ти си Фергсон сорта тракторска па кој ти рекол до сега Фергусон,е сега ногу ти чади аусплухо ама луѓе сме ќе најме чаре да го затниме
(Fljambur20 Август, 2006 - 00:43 | избриши | одговори)
# Фльамбур, те имаат ебано циганите од Шутка!? Нешто си се промаjал од нив!
(Trakiec20 Август, 2006 - 01:03 | избриши | одговори)
# Тракторче нешто ти тропа машината вака со затнат ауспух искашлајсе можи че го истераш,а со браќати твои од шутка сум немал пробљем,а од кое село рече беше ерген ти?
(Fljambur20 Август, 2006 - 01:15 | избриши | одговори)
# Те пофалиле мангусарите од Шутка! Добро си се сексал со нив! Кажале "Аферим!"
(Trakiec20 Август, 2006 - 01:29 | избриши | одговори)
# „Те посерим„ ај сеа ој орајсија нивата да не дојдам ја да ти ја изорам па да виш кај се рајѓа лебо
(Fljambur20 Август, 2006 - 01:34 | избриши | одговори)
#
And now Ladies and Gentlemen!
CIA World Fact Book Presents!
"Introduction Bulgaria
Background: The Bulgars, a Central Asian Turkic tribe..."
https://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/bu.html
Smiling)))))))
Бугари глупииииииии! Кој кур барате на светиот Македонски интернет простор? Паметни сте и начитани со турко-булгарски книгички напишани на славјански јазик? Местото ви е позади Кавказ! Ајт гитла! Smiling
(Aлек III Маке…20 Август, 2006 - 01:44 | избриши | одговори)
# ПРОФЕСОР СТЙЕПАН АНТОЛЯК ДОБРЕ СЕ ИЗМЪКНА Това, което описваме по-надолу, обяснява смисъла на горното заглавие. Господин Ст. Антоляк, хърватин, преподава история в скопския университет. Тамошните власти решиха да отпечатат “История на македонския народ”. Видехме я. Тя е — общо взето — приповторение на ония фалшификации, извъртания и безосновни приказки които от двадесет и пет години насам четем в сърбо-комунистическите вестници. Едно сюблимно желание е налице в титова Югославия, тоест всред нейните ръководители и особено всред скопските й агенти — да могат да “докажат”, че цар Самуил не е български цар, а македонски; и че царството му не е българско, а македонско. Те смятат, че така ще им бъде още по- лесно да говорят за някаква македонска народност, и то—народност с историческо минало. Ето защо най- важната глава в отпечатаната вече скопска история е именно онази за царството на Самуил. За да придадат повече убедителност на писаното в тая глава, възложили са на г. Стйепан Антоляк да я състави. Хърватските историци от по-далечно и от по-близко минало напълно ясно са казали думата си относно царството на Самуила. Но ще споменем първо за всеизвестния между хърватите народен техен поет и писател Андрия Качич—Миошич, който е писал възторжено за българския цар Самуил преди двесте и петдесет години. Вйекослав Клаич и Рудолф Хорват, хърватски историци от по-ново време, са на същото мнение, което подържат и другите познати историци в света почвайки от византийските и стигайки до твърде добре известният французки историкъ Л. Г. Шльомберже. За всички тях Самуил е български цар, една измежду най-крупните фигури на първото българско царство. Тук ще цитираме какво казва хърватският историк г. Фердо Шишич, проявен през настоящето столетие. Той минава до известна степен като славянофил, или — ако може да се каже — малко нещо наклонен към югославската идея, според преценката на известни хърватски среди. Поради това някой би могъл да допусне, че Шишич ще се постарае да за мъглява някак същината на Самуиловото царство, за да стане по-бледен неговият български образ. Нищо подобно не е сторил г. Шишич. Да вземем първо изданието на неговата история, отпечатана през 1925 година в Загреб под заглавие ”Повйест хървата и врийеме народних владара” (”История на хърватите и времето на народните владетели”). В указателя на имената, към края на книгата, е отбелязано името “Самуил, български цар”, и са посочени страниците във връзка с това име: 465, 466, 467, 468, 472, 478, 480, 481, 494, 495, 532, 648. В страници 465 и 466 г. Шишич описва как в Македония, която той нарича западна България, четиримата братя (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) застават начело на управлението по време на надигналата се опасност за източна България, завладяна вече от византийския император Иван Цимисхий. Описва как Самуил остава на края да управлява самичък тая българска държава. Описва как Самуил е възстановил в Охрид българската автокефална Патриаршия, която Цимисхий бъше премахнал в 971 година. На страница 467 г. Шишич изтъква, че в 990 Самуил е обновил българското царство така пространно, както е било при цар Симеон, без областите около Пловдив и Одрин. Цялата война на Самуил срещу Византия историкът Шишич я нарича “българо-византийска война”. На страница 472 той изрично говори за македонски българи, към които причислява и опоменатите четирима братя, между които е и Самуил. На страница 478 пак се спира върху борбата на византийския император Василий Втори срещу българския цар Самуил. А на страница 480 подробно говори за битката при Беласица, за наследилите Самуила български царе Гаврил—Радомир и Иван Владислав; и казва: “Така, в 1018 година изчезна национално независимата българска държава.” На страници 480 и 481 г. Шишич е изтъкнал, че българският Патриарх в Охрид, Иван, трябвало да се задоволи с титлата Архиепископ подир победата на Византия, но и по- нататък оставал автокефален, независим от цариградския Патриарх. В страници 494 и 495 разказва за възстанието на българите под водачеството на Петър Делян, което тежко е било победено от византийците в 1041 година. Известно е, че главният център на това възстание беше град Скопие. На страница 532 описва как българите в Македония са се дигнали на възстание и в 1072 година, начело със скопските боляри, между които за главатар се издига Георги Войтех; и как те са помолили сръбския княз Михаил (владетел на областитe Дукля, Травунйе и Раша) да им даде един от синовете си за български цар — като са знаели, че родът на Самуила някога е бил в роднинска връвка със сръбските владетели. Пратеният Константин Бодин е бил прогласен в Призрен за български цар. Това възстание е било потушено от Византия в 1073 година. През 1962 година излиза трето издание от историята на професор Фердо Шишич, под заглавие “Преглед повийести хърватскога народа”. Но сега виждаме, че в указателя на имената са писали за Самуила “цар македонски” и са отбелязали страниците 125 и 153, където се говори за него. Ето, обаче, какво се пише там: а) На страница 125 е изнесено, че Самуил е стигнал до град Задар в Далмация. Следъ туй е писано следното: “Идущата 972 година цар Иван Цимисхий покори, наистина, под своя власт подунавска България, но малко подир това биде основана в Македония, със средище Охрид, нова българска държава, в която най- сетне Самуил владееше (976—1014 г.)” б) А на страница 153 се казва: “Нито Симеонова, нито Самуилова България тогава (все до края на 12 век) не са ковали свои монети, особено златни и сребърни.” В азбучника на тая история е казано за Император Василий Втори: “Василийе 2 Бугароубица”. Очевидно, и за проф. Шишич няма съмнение, че това име е прикачено от съвременниците на Василий поради факта, че той заповяда да бъдат извадени очите на четиринадесет хиляди пленени български войници. Със същото име Василий е посочен и на страница 169. Никой не може да се съмнява, че титовите власти са дали нареждане щото Самуил да бъде посочван като цар македонски, а не български. И в указателя видяхме това. Заповедтта е била изпълнена само до тук, до указателя. Но в текста Самуил е точно означаван като български цар. От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Новийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли — книжарница на кралския университет и югославянската академия, през 1921 г. В част първа, на страница 14, при страничното заглавие “Бугари”, е писано следното: “Българският народ се създаде от турските българи и от един дял на онези славяни, които са били на левия бряг на долния Дунав, а след това са преминали Дунава във време на цар Юстиниан и неговите наследници и се настанили из пустите и ненаселени римски покрайнини, дори до южна Гърция. Тия славяни са били три групи: северна, която е заемала източна Мизия между Дунав, Черно море и Балкана; средна — която е обхващала средна и южна Македония; и южна — която се е простирала по Епир, в Тесалия и Пелопонез. Последната е била най-слаба и постепенно се е претопила между гърците и албанците”. А на страница 48 четем следното: “Сръбската тежест се е преместила от Рашка в Пряморието. И Дукля се е старала да събере около себе си преди всичко приморските държавици. На този й стремеж е попречил българския цар Самуил, който от юг е заел Драч, а на изток вече бил господар на Рашка. В Зета владееше тогава Иван Владимир. Леко беше за Самуил да завладее Дукля. Иван Владимира е хвърлил в тъмница. Бързо е заел Самуил и останалите сръбски държавици; и така в 989 г. е бил вече господар на сръбския народ. След малко върнал земята на Иван Владимир, а освен това е оженил за него своята дъщеря Косара или Теодора. Така върна на неговия чичо Драгомир Требинйе и Хум. Самуил е имал нужда от спокоен тил, тъй като на смърт или живот се бе започнала борбата между него и императора Василий Втори... В три години Василий Втори е покорил цялата Самуилова държава, а с нея и всички сръбски земи, които cа били под България”. Трябва да поясним, че г. Сръкул споменава за три години, но има предвид времето подир 1015 година, за което разказва някои подробности, които не cа нужни за настоящата статия. На страници 48 и 49, като говори за областта Дукля и владетелите в нея и в Зета, г, Сръкул споменава и тамошния сръбски гооподар Михайл с тези думи: “Щастието се усмихна на Михаил и той между 1053 и 1073 г. завладя Хум и Раша. Задържа Хум, но Раша върна на Византия, когато тя потуши новото българско възстание (1073). Това стана когато, след нападението на печенегите и унгарския крал Шаламон върху византийците, възстанаха българите и поискаха от Михаила да им даде своя най- млад син Константин Бодин за владетел. Михаил се отзова. Синът му имаше слабо щастие. Империята надви българите и ги принуди наново в покорност, а Бодун бил пленен”. Ясно е, че тук става дума за възстанието на Георги Войтех, с център Скопие. Тук е мястото да си спомним, че и държавната югославска Енциклопедия, издадена през 1955 г. от Лексикографския Институт в Загреб, в том втори, страница 264, писа: “От Крум и Омуртаг (Крум 80'2 — 814 г., 0муртаг( 814 — 831 г.) интензивно и постепенно проникване на бьлгарите в славянските земи. В един период около сто и петдесет години след тия двама ханове, покрай други явления, се е развил и славянско-македонският принос за създаване основата на българската национална култура и писменост”. Значи, близо до годината 1000, в течение на около двеста години, македонските славяни са давали своя принос за укрепване на българската култура и писменост. Но те даваха тоя свой принос, защото се чувствуваха вече българи, както и славяните към Дунава и Черно море, в Добруджа, Тракия и Моравско, които също постепенно бяха включвани в българската държава и я бранеха като своя още във времето на Крум. Днешните скопски жупани много се сърдиха и публично протестираха против писаното в югославската Енциклопедия. Сърдиха се и затова, че там Свети Климент Охридски е посочен като български просветител; че богомилството е означено като част от българската история; че Вътрешната Македонска Революционна Организация е показана също като част от българската национална история. Нека се запитаме сега: как, по кой начин г. Стйепан Антоляк се е постарал да направи удоволствие на титовци и на техните агенти в Скопие пишейки главата за Цар Самуил в посочената “История на македонския народ”? Постарал се е, но опитът му е чудноват и само потвърждава познатата истина, че не е съществувало македонско царство във времето на Самуила и че самия Самуил е български цар. Мъчителните опити на г. Антоляк, за забулване някак на тая истина, се изчерпват главно в споменаването на някои места думите “македонски народ”. Виждаме на страница 131 следните негови твърдения: “Самуил е подържал традицията на по- раншното българско царство заради своя престиж. И докато — може да се каже — никаква грижа не показвал за областта на днешната истинска България, от която част след част систематически заемала Византия, на македоно-гръцките области бил премного чувствителен и борчески”. В тия твърдения е необоримо само туй, че Самуил е поддържал традицията на по-раншното българско царство. Никак не отговаря на истината, обаче, че не е показвал грижа за източните български земи, които биваха тогава завладявани от византийците и от руския княз Светослав. Показал е Самуил за тия земи грижа, и то много сериозна. Сам г-н Антоляк пише за голямото поражение, което Самуил нанесе на Василий Втори източно от София, близо до днешния град Ихтиман — където Василий едва успя да спаси главата си. А не е вярно, че Самуил е имал желание да обръща повече внимание на Македония и областите, които се намираха на юг и .на запад, до Адриатическото море. Той е водил борби срещу Византия навсякъде, където му се е налагало и където се е появявала войската на Византия против българската държава. Не би могъл г-н Антоляк да задоволи титовци и чрез пропускането да отбелжи името на българската Патриаршия, която се намираше по това време в Охрид. За да стане драго именно на титовци, той е нарекъл тази Патриаршия с друго име — Архиепископия, което ще й бъде дадено малко по-късно, когато Василий Втори ще покори българската държава. В случая, малко шеговито казано — ако е позволено — г. Антоляк е влезнал в ролята на император Василий Втори по отношение на българската Патриаршия. На стр. 131 г. Антоляк казва, че “във Византия, а и в другия свят, владеело мнението, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство”. И веднага добавя следната къса фраза: “Все пак, това е нова държавна творба”. Не знам дали и той лично, но властниците в Югославия сигурно може да вярват, че тая фраза ще убеди младите читатели в онова, което така много се желае на Белград, а именно — че Самуиловото царство не е българско. Затова ще се спрем повече върху въпроса. Новото при Самуила е преди всичко, че има на престолл нов цар — самият Самуил. Ново е и това, че българската държава се заздравява, става наново мощна, обратно на надеждите на Византия. Ново е също и туй, че тая българска държава си възвръща областите дори до северна Добруджа и южно от Варна, които бяха заграбени от руския Княз Светослава и от византийците. А като новост може да се вземе и обстоятелството, че България сравнително добре се затвърдява в гръцките области близо до Атина и на Адриатическия бряг, към южна Албания и Епир. Нова е и столицата — Охрид. Затова и г-н Фердо Шишич каза в историята си, че император Цимисхий наистина покори подунавска България, но малко подир това се основа в Македония, със средище Oхрид, нова българска държава, в която владееше Самуил. По- горе цитирахме точно и страницата от книгата на г-н Шишич. Значи, имаме на лице пак България, а не нещо друго, което няма име или чието име трябва да се премълчава, както е сторил г-н Антоляк. Не са дадени и не съществуват никакви данни, от които да се заключава, че Самуиловата държава не е България. Нито режимът, нито социалните условия, пък нито външната политика на Самуила докарват никакво особено различие с дотогавашната по-широка териториално българска държава, нападната от изток и от север. Що се отнася изрично до външната политика, Самуил остана неотстъпно върху същата позиция, т. е. продължи в течение на четиридесет години отбраната на България срещу Византия. А що се отнася до традициите в държавата на Самуила, до народния говор, до книжовния език, славянската писменост, както и до основните стремежи и интереси на държавата, — разлика въобще не съществува. Промените, за които бегло загатнахме по-горе, тоест идването на нов цар, възвръщането на изгубени малко време преди това територии, заемането на нови територии, промяната на столицата, даже евентуална промяна на външната политика, са явления, които постоянно се забелязват в живота на държавите — откакто съществува история. В стария Рим, сетне във Византия се случваха всевъзможни промени от тоя род, но римското царство всякога си оставаше римско царство, както Византия си оставаше все тя. В ново време Франция преживя голямата своя революция, но и до днес си остава все. Франция. В Турция станаха големи изменения от разно естество, но и тя си остава все Турция. Примери могат да се изреждат до безкрай, но това не е необходимо нито за учениците от първи клас. Затова считаме, че ако случайно г. Антоляк, със своята съвсем лишена от съдържание фраза, е искал да внесе макар само един грам конфузия в главите на младите му читатели, извършил е нещо, което в себе си няма нищо научно; а би могло мнозина да наведе на съмнения, от които тъкмо един истински учен трябва старателно да се предпазва. Независимо, че той е пропуснал българското име на тая “нова” държавна творба, Самуиловото царство е стопроцентно българско царство, както твърдят и всички хърватски историци. Да видим сега как и сам господин Антоляк пише за това царство. На страница 9 казва: “Под Крум българите все повече са показвали своето надмощие над Тракия и Македония.” И добавя, че в 814 г. македонските славяни са доброволно във войската на Крум при похода му към Цариград. На същата страница той пише: “От едно изворно известие може да се види, че Крум успял да привърже в един съюз всичките славинии и да ги придобие за своя план — завземането на Цариград”. Под думата “славинии” той, както и всички останали историци, разбира разните славянски племена от Македония, които до това време все още са имали начело свои князе. Такъв е бил случаят и при славяните в другите балкански области; всички те са имали в началото местни князе, които с течение на времето признават над себе си един цар. Професор Ст. Антоляк обяснява, че македонските славяни, тръгвайки с Крум, тоест сближавайки се с българската държава, се освобождават от опекунството на “василевсите”, тоест на византийските императори. Фактически, тия славяни като част от българската държава, до край участвуваха в борбата на Самуила срещу Византия. На страница 117 г. Антоляк казва, че “Македония напълно е влезнала в състава на българската държава във времето на Симеон (893 — 927 г.) и така това е продължило до края на царуването на сина му Петър (927 — 969 г.). Тогава българското царство било разделено, очевидно по образеца на византийската държава, на няколко комитата, начело на които са стояли така наречените комеси или комити”. Тук трябва да поясним, че по- големите части от Македония се намираха в българската държава и преди Симеона, тоест във времето на Борис Първи и Пресиан. Думата “комитати” означава административни области. На същата страница профеоорът обяснява, че в 965 година българският цар Петър поискал от византийския импратор Никифор Фока да му бъде плащан данък, както бил плащан и на цар Симеон. Но Фока изгонил българските пратеници с обиди и закани. След малко византийската войска почнала да навлиза в България. Споменахме, че от север са започнали да нахлуват в българските земи и русите като съюзници на Фока. Византийските историци недвусмислено обясняват, че след смъртта на цар Петър властта в югозападна България, с център Македония, се поема от четиримата братя — Давид, Мойсей, Арон и Самуил. На края управлението останало цялостно в ръцете на Самуила, човек със силна ръка. Всичко това е повторено и от господин Антоляк. Ако не бяха излезнали на сцената четиримата братя, а особено юначният Самуил, твърде вероятно е византийците да завладееха много по- бързо и лесно и югозападните области ла българското царство. Г-н Антоляк признава на същата страница 117, че бащата на четиримата братя се е казвал Никола, че е бил княз и “е бил много мощен и верен на своя господар цар Петър.” От тези думи става ясно, че фамилията на Никола е била здраво привързана към българската държава, която Самуил цели четири десетилетия отбранява с безподобна упоритост срещу Византия, нанасяйки на последната големи поражения. На страница 125 г, Антоляк обяснява, че “Самуил е бил крал, тоест цар”, и че затова “свидетелствува кореспонденцията, която се е водила между българския цар Калоян (1197—1207 г.) и папа Инокентий 3-ти (1198—1216 г.). От нея може да се види, че покрай Петър от Папата е получил корона и Самуил, както и още други. От това става ясно, че на Самуил не е дал корона император Василий Втори, с когото е живял в постоянно неприятелство.” В този пункт, обаче, г-н Антоляк е пропустнал думата “български”, когато изтъква, че Самуил е цар. Кореспонденцията с Папата пък напълно изяснява, че за Самуил става дума като за български цар. На страница 130 г. Антоляк отбелязва: “Според Скилнца и Поп Дуклянин България граничела с Хърватско, а под това име (България — бел. наша) се подразбирали всички земи, които Самуил с добро или насила е присъединил към своето царство”. Ще повторим, според господин Антоляк всички тези земи са влизали в държавата, която е носила име България, и е имала начело Самуил като свой цар. На страница 130 е казано и следното: “Познато е, че във втората половина на 10 и 11 век византийските автори вече не употребяват наименованието “словени”. Те сега дават по- определени имена на славянските народи, като например сърби, хървати и прочее. Затова е разбираемо, че поданиците на Самуиловата държава ги наричат българи”. Дължим да поясним, че в Македония напълно преобладаваше по онова вре ме славянско население, от българската група; с други думи население, което по език и други много етнографски белези и до ден днешен е съвсем еднакво със славяните от Мизия и Тракия. Очевидно е, че византийците не са могли да наричат това население нито с име хървати, нито с име сърби. И понеже самите византийци нийде и никога не са дали на славянското население в Македония име “македонци”, ясно е — както и господин Антоляк изтъква, че не са ги нарекли нито “словени”, а направо са ги поставяли вече под названието българи. По същия начин византийците са били престанали да назовават със старите им племенни имена и славяните към Добруджа, Дунавска България, Тракия, а са ги наричали българи. А и между тези славяни е имало различни племенни древни имена, както някога ги имаше и в Македония, а ги имаше сигурно и всред другите славяни в Европа. На същата страница 130 господин Антоляк обяснява, че “над македонските славяни и над включените в държавата на Самуил други племена — ромейци, сърби, хървати, романи, турци-вардарйоти, арменци и прочее, стоял “царят на България Самуил; и че неговата титла напълно отговаряла на византийската титла василевс”. Тук вече г-н Антоляк наистина е изброил само народности, които не са българи в широкото негово царство. И затова не споменава за никакви македонски славяни под някое друго име; от което се подразбира, че те са българи. На страница 131 той казва: “Във Византия, а и в другия свят, владеела мисълта, че това царство е просто продължение на онова пропаднало първо българско царство. Защото само такава държава, покрай византийската империя, в тия предели, могла да има царство. За такова становище допринесъл и самият Самуил, който, следвайки духът на своето време, не искал да се нарича другояче.” Едва ли е потребно и тук да напомниме, че първото българско царство не е пропаднало, когато Самуил беше цар. Напротив, то чрез него продължаваше да живее, а пропадна подир неговата смърт, по- точно при наследника му Иван Владислав. Подир това вече настъпи византийското робство над България, в течение приблизително на около 170 години. А в 1186 година излезна на сцената второто българско царство, при което Македония за дълги периоди наново попадаше под своя българска власт. На страница 135 господин Антоляк ни обяснява и следното: “Самуил трябвало своите наредби да ги заверява с печати. Те били повечето оловни, защото такива употребявали, както се знае, и Симеон, и Петър, Давид, Алузиян и други”. Всички тия царе са български; а и Самуил е следвал техните постъпки дори и при употребата на държавните печати, понеже и той е български цар. Споменахме по- rope за някои дребни опущения отстрана на г-н Антоляк и за употребата от негова страна на думите “македонски», “македонско”, “македонски народ”. Чрезъ такива дребни грешки историята не може да бъде променена. На някои места подобни неточности предизвикват насмешка, но в нашия случай те съвършенно се изгубват в оня пространен разказ, даден ни от господин Стйепан Антоляк, за походите, битките, завоеванията и напреженията на Самуила като български цар. Може да се каже, че е дал за читателите отлично просветление относно просторното и упорито българско царство при Самуила. Че няма никаква стойност употребените тук-таме термини “македонско”, “македонски народ”, сами по себе безсмислени, ние няма повече да говорим. Даваме по- надолу думата на гръцкия професор по история Ат. Ангелопулос, който наскоро се обади в том девети на издаваното в Солун научно списание “Балкан Стъдис”. На страници 569 до 564 г. Ангелопулос разглежда две книги, печатани в Скопие през миналата година (1968). Едната носи заглавие “Британски документи за историята на македонския народ”, написана от някой си Христо Андонов Полянски. Във връзка с тая книга гръцкия професор казва: “Тези избрани британски документи от държавната архива в Лондон са един ценен принос за проучване историята на Гърция, Турция, Сърбия, България и Албания, но една истинска катастрофа за историята на “македонската нация”. Предполага се, че целта на това издание е да представи доказателства за съществуването на “македоска нация” през годините 1797 — 1839 г. Но в излезлите документи не се споменава нито една дума за това (тоест за “македонска нация” — бел. наша). Авторите на тези документи — британски консули, агенти и пътешественици — пишат само за гърци, турци, българи, сърби и албанци и никога за “македонска нация” — “македонски народ” — каквото е заглавието на въпросната книга. Дори и нейният автор признава този факт”. А като разглежда другата книга, от Кръсте Битоски, под заглавие “Дейността на Пелагонийската Митрополия”, професор Ангелопулос пише: “Честити повторения отстрана на автора на думите, “македонци”, “македонско население”, “славомакедонци” и прочее, които се отнасят до фиктивните “славомакедонци” от Скопие, исторически са неприемливи и не съществуват. Една терминология, измислена през последните двадесет и пет години в скопската народна република, не може да се съпостави на етнологическата cъщност от историята на един пернод, какъвто е периода от 1878 — 1912 г.; нито пък може да бъде представена под булото на историята”. Ето защо трябва да заключим с похвала за г-н професор Стйепан Антоляк, че е съумял успешно да се измъкне от капана, който титовци са му поставили, надявайки се, че той ще фалшифицира всеизвестните исторически данни относно българското царство на Самуил; и че ще опровергава — единствено за свое лично компрометиране — всички хърватски историци преди него. Той е успял да покаже това, което е най- неприятно за титовци, а именно, че Самуил е български цар и неговото царство българско.
(стани20 Август, 2006 - 10:25 | избриши | одговори)
#
Cтани, а грците кога нарекуваат некого ВУЛГАР, во кој контекст го користат тоа знаеш? Неверувам дека незнаеш. Значи со В не со Б. Грчка работа, за нив сите странци се вулгари до ден денешен, ама тоа незначи и дека јапонците се бугари, нели?
Грци ко грци, и тие како вас, само а курчење знаат и ништо повеќе.
За тоа што значи болгар на турски да не кажуваме повторно, кажавме веќе еднаш, да не се повторуваме како стари баби, и жаби.
(Алек III Маке…20 Август, 2006 - 13:18 | избриши | одговори)
#
http://img156.imageshack.us/img156/6843/invitation1893jj6.jpg ,това е за тебе,види какви са били днешните "македонци"
(Филибето20 Август, 2006 - 16:40 | избриши | одговори)
#
е то е то
http://filibinos pedorinos.VULGaris gojdaris/Goli Vulgarki_100_jpg
(Fljambur20 Август, 2006 - 16:46 | избриши | одговори)
#
филиБЕКИМ, ти си турко-булгар? Горд си на твоите турко-булгарски племенски корени?
Незнам човек, ако си човек. Мене на твое место би ми било срам да дишам, а не да се курчам на МАКЕДОНСКИ блогови.
МАКЕДОНСКИ! Како гордо звучи, кажи а? Smiling
(Алек III Маке…20 Август, 2006 - 16:49 | избриши | одговори)
# Алечко Третков Македончов, Отговорих ти веднъж - куписи гръцки разговорник ,там е отговорът.Ама аз май нямя да доакам някога някъде да се пише по тема.....
(стани20 Август, 2006 - 16:52 | избриши | одговори)
#
Асани Аспарухолјари; реков ја, како луѓе ако се разираме да се разбереме. Ако не ќе цепиме дрва. Дрвени глави сте ептен.
Не ми треба ни грчки ни турко-булгарски книгички за да дознаам повеќе од што знам. Има книги и на англиски, германски, француски...
Ај ти одговори ми, ми делуваш потрезвено од овие другиве браќа твои исфрустрирани, ти горд си на твоите турко-булгарски корени?
(Aлек III Maке…20 Август, 2006 - 17:14 | избриши | одговори)
# Горд съм с БЪЛГАРСКИТЕ си корени ! Нищо против нямам против турци , тюрки , азери ,узбеки , монголи...... и против НИКОЙ народ !!! Протобългарите неса тюрки , но това го разяснявам в темата си "ТАТАРИТЕ" .Ако можеш чети там . Стига с тия комунистически набивки - все пак 16 направихте уж без комунизъм . Но и старите теории за тюрко-алтайският произход на протобългарите да бяха останали , аз пак съм бил и съм горд от народаси!Защото познавам историята на моят народ!
(стани20 Август, 2006 - 17:29 | избриши | одговори)
#
Абе биди си горд на тоа што си, мене тоа не ми смета воопшто. Само јас тебе не ти кажувам кој си, јас не отварам блог на бугарски блогерај за да продавам македонски памет на бугарите. А ти и твоите сонародници сте безобразни и продавате муда за бубрези во Македонија.
Уште ова кажи ми, и затвараме тема, и ова е комунистичка пропаганда?
CIA World Fact Book Presents!
"Introduction Bulgaria
Background: The Bulgars, a Central Asian Turkic tribe..."
https://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/bu.html
Tолку од мене! Farewell!
(Алек III Маке…20 Август, 2006 - 17:36 | избриши | одговори)
#
оп малку а?
убаво....
наздравје кречењето....
(ivirusot20 Август, 2006 - 17:39 | избриши | одговори)
# Алек III Маке посети и АБВ-форума.Виж колко скопяни пишат си вашите глупости там.Там един от вашите ме насочи към този макфорум ,понеже не му стигнаха нещо идеологическите "патрони" и се надяваше тука аз да капитулирам....Ама историята дето и дая пишеш си е все една и съща,става въпрос за истинската.Колкото до сайтът на ЦРУ отдавна не е секрет да го чете човек - пишат си на базата на официални статистики.Иматси хората дипломатиески отношения със всички тук.Ама телиса панацеята?Дего секретното оръжие на Садам Хюсеин примерно?Когато политиката се намеси в историята.....абе вие сте един от най-точните примери.През 1998г. имах възможност да разговарям с аташето по културата към посолството на САЩ в София.Потова време се правеше подготовка за честването на 95г. от Илиндено-ПРеображенското въстание.Естественно се засегна и тая тема.Господин Т.Макс ми акза дословно следното : "Господине,историческата истина безспорно е на ваша страна , живата истина е по-различна.Аз бях две години аташе в Скопие и мога да ви уверя , че хората там , особенно младите,неги интерисуват баба им и дядо им какви са били , те се чувстват македонци.Не е във ваш , а и в наш интерес да се натягат отношенията ви заради едната гола истина.Засега целостта на Скопската държава ние нужна , но съгласетесе все пак че най-онеправданият народ на Балканите са албанците."Неисках да влизам в спор с господина как , откога и защо е това в младите на Македония - той определено имаше право....от политическа гледна точка.
(стани21 Август, 2006 - 07:35 | избриши | одговори)
# Стани,това че младите хора в Македония не ги интересува какви са били бабите и дядовците им е напьлно вярно,но тези хора не си задават вьпроса как ще имат бьдеще като македонци,след като се отричат от миналото си.ДЬРВО БЕЗ КОРЕН НЯМА-това е истината
(Филибето21 Август, 2006 - 12:49 | избриши | одговори)
#
Задавам няколко прости въпроса.Затворети ми устата с отговори.Неискам обаснения и разсъждения , а отговори .Да ви видя колко сте мъже сега :
1. Кој од преродбениците кои денес и официјалната македонска историографија ги смета за духовен темел на современиот македонски идентитет, се чувствувал нешто друго освен Бугарин?
2. Чии учители биле основачите и најистакантите членови на ВМРО? Во која институција предавале и кои предмети?
3. Членовите на Врховниот комитет основан во Софија можеле да бидат само офицери родени во Македонија, за разлика од ВМРО, каде што најистакнатите членови биле егзархиски учители, но без услов да се родени во Македонија. Во вашите книги наведувате дека Врховниот комитет е бугарски, а ВМРО е македонско, во смисла на етничка различност!?
4 Како го објаснувате фактот дека иницијативата за формирање на Бугарската Егзархија доаѓа од Македонија, како и првиот импулс за прогласување на бугарска национална и духовна самосвест, најпрво презентиран од отец Паисиј Хилендарски, роден во Банско, Пиринска Македонија, во неговата книга “Историја Славјаноб'лгарска” напишана во 1762 година?
5. Во официјалните документи за востанието од 1903 година се наведува дека е Илинденско-Преображенско востание, кое било кренато само во два од десетте окрузи на ВМРО. Зошто Вие и официјалната македонска историографија не го споменувате Преображенското востание во Одринско, област каде што живеат Бугари, за разлика од Македонија, каде според Вашите изјави живеат етнички Македонци, различни од Бугарите?
6. Документите со кои што сум запознат, во однос на водачите на ВМРО што Вие ги споменувате во книгата, секаде посочуваат на нивниот етнички бугарски идентитет?
7. Зошто Бугарија по Кресненското, Илинденското и другите востанија и по Балканските и големите светски војни, прима толку големо количество “етнички Македонци”, дозволувајќи да & се смени етничката структура со прилив на “туѓо” население? Тоа ја прави единствена таква држава во светот. Зошто, пак, “етничките Македонци” бегале токму во Бугарија? Денес секој четврти граѓанин на Бугарија е по потекло од Македонија!
8. Тематската концентрација во вашите книги е генерално македонизмот како феномен. Што мислите за интерпратецијата на македонизмот, на некогашниот српски министер на просветата, Стојан Новаковиќ?
9. Познатиот славист, лингвист и историчар од германското јазично подрачје - Австриецот Ото Кронштајнер - веројатно не би се согласил со многу од Вашите тврдења. Сепак, тој е светски научен авторитет!?
(стани26 Август, 2006 - 16:32 | избриши | одговори)
# Стани а што имаш против македонците?
(Krapp26 Август, 2006 - 17:43 | избриши | одговори)
#
Крап , нищо нямам против никого ! Аз несъм учен да мразя . А и как бих могъл да имам нещо против сродни братя ? Казвал съм го много пъти
и тук и на много по-отговорни места -
Едно е историческата истина , друго е сегашнта реалност.Славянофонно-
то население на Македония в подаляващата си част винаги е било с български етногенезис и с българско самосъзнание.Дори в тежкият период
през 1917-1919 година , когато България е в капитулация и нейният глас
изобщо несе чува , статистиките за етнографията на Македония от Сърбия
,Гърия ,Франция и Карнегиевата комисия са показвали само едно - българското население на Македония е доминантна. Е в различни стойно -
сти . Гърците посочват около 1.200.000 , сърбите около 1.500.000 , французите около 1.700.000 , а Карнегиевата комисия малко над 2.000.000
Просто македонизмът като идея започва своето формиране през 19в. в Белград и намира своето развите и приложение в началото на тридесетте години на миналият век с прословутото решение на Коминтерна.
След 1944 във Вардарска Македония започна изграждането на нова нация, феномен познат от близката Съветска история. Нормално е хората там за 60 години да имат ново самосъзнание.Особенно след изживяното в Голи оток и Идризово.И никой няма право насила да им го променя . Тук народната мъдрост , че клин клин избива неважи. Всепак става въпрос за живи хора.Пътищата на България и Вардарска Македония са вече разли-
чни.
Аз ,като човек, небих искал за част от моят народ да се броят хора учени да мразят до полуда всичко българско.
Но и неискам да се...."заема" от историята на народами ! Гледам гърци-
те и те неса съгласни. Така че просто си пишете историята след 1944 с някои препратки към Новакович.
Впрочем не е културно на въпрос с въпрос да се отговаря.Така че ако можеш отговорими на 9-те въпроса.
(стани27 Август, 2006 - 08:10 | избриши | одговори)
Објави коментар